САМОИЗЛЪ̀ГВАМ СЕ, -аш се, несв.; самоизлъ̀жа се, -еш се, мин. св. самоизлъ̀гах се, св., непрех. Книж. Лъжа сам себе си, внушавам си мисли, които не съответстват на действителността; самоизмамвам се. Много скоро книгата му [на Ив. Мешеков] събужда отколешни пристрастия и той разбира, че се е самоизлъгал жестоко. Излъгал се е, че редакциите на списанията и издателствата ще публикуват новите му трудове. С. Султанов, АДА, 57. Така дълбоко – още през младостта му – залегна у него убеждението, че никога не ще царува, та при всички свои пратеничества самият Фружин за миг не се самоизлъга, че нещо ще се промени. В. Мутафчиева, ПШ 1975, 214-215. Аз апелирам към всички българи да разбудят заспалите си съвести, за да разберат истината. Да не се самоизлъгват и същевременно да позволяват на хора за лични интереси да ги заблуждават. П. Маринов, СР III, 92. Представи си, че пред теб лежи наръчник, по който трябва да си избереш професия. И едва сега се опитваш да се опознаеш и да съвместиш желанията с възможностите си. От тебе зависи да не се самоизлъжеш, да не се самозаблудиш, за да не се укоряваш утре за собствената си суета. НТМ, 1986, кн. 1, 41.